Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 201                                       15.06.2018 г.                         гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,    ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa двадесет и девети май                      две хиляди и осемнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

                                    ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА

                  

                                                         НИКОЛА КЪНЧЕВ

 

Секретар СТОЙКА СТОИЛОВА

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело №        1134 по описа за 2018 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на М.Ж.Ж. и М.К.Ж., чрез адв. Д.Т. против решение № 4 от 12.02.2018 г., постановено по гр.дело № 746/2017 г. по описа на Чирпанския районен съд, с което предявения от М.Г.К. против тях иск с правно основание чл109 ЗС е уважен.

Въззивниците считат, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излагат подробни съображения и  молят да бъде отменено обжалваното решение, да се реши спора по същество, като се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск. Претендира за разноски за адвокатски хонорар.

 

Въззиваемият М.Г.К. не е подал отговор в срока, в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. Г.Ж. оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Моли да се потвърди решението на ЧРС. Претендира за разноски.   

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

 

Предмет на производството пред въззивния съд е предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС.

 

В исковата молба  се твърди, че ищецът е собственик по силата на покупко-продажба на имот, находящ се в село Голям дол, община Братя Даскалови, представляващ дворно място с площ от 780 кв. м, оформено в УПИ ХІХ-152, кв. 27 по подробния устройствен план на с.Голям дол, общ.Братя Даскалови, ведно с построените в поземления имот сгради, при граници: улица, УПИ ХVІІІ-48, УПИ-ресторант, сладкарница и баня, УПИ ІV-149. Този имот граничел от южната страна с УПИ VІ-149, кв. 27, собственост на ответниците М.Ж.Ж. и М.К.Ж.. Твърди, че по протежение на южната граница на имота имало изградена масивна жилищна сграда и кухня, заемащи линейно 22 метра от оградата, след които имало 17 метра каменна ограда, която навлизала с 1,30 метра навътре към двора. Ответниците оспорвали, че оградата навлизала в имота на ищеца. Твърди, че преди година-две те, използвайки отсъствието му, надградили оградата в частта й до жилищната сграда и изградили тоалетна и баня с отдушник към неговия имот. Твърди, че в началото на 2017 година поискал трасиране на имота, при което се установило, че действително описаните ограда и тоалетна с баня на ответниците навлизали с 1,30 метра в неговия имот по протежение на 17 метра, като отнемали 22,10 кв.метра от него. Община Братя Даскалови отказала съдействие за премахване на незаконната постройка и ограда. Твърди, че те били построени без строителни книжа и разрешения за строеж и не съответствали на строителните правила и норми. Тези строежи накърнявали правото му на собственост и му пречели да владее имота си пълноценно и в неговата цялост. Изградената незаконна сграда - тоалетна (без канализация за отпадни води) с отдушник, насочен към неговия имот, давал неприятна миризма, не отговарял на санитарно-хигиенните и на строителните правила и норми и му пречел да владее имота си спокойно и в неговата цялост. Тоалетната и изградената каменна ограда отнемали 22 кв.метра от площта на имота му, което също ограничавало ищеца да владее имота в цялост и да извлича ползи от отнетата част на собствеността му. Моли да се приеме за установено по отношение на ответниците, че М.Г.К. е собственик на 22/780 ид.ч. от УПИ ХІХ- 152, в кв.27, целият от 780 кв.м. по ПУП на с. Голям дол, общ.Братя Даскалови, заетите от строежите – тоалетна – баня и масивна ограда, навлизащи с 22 кв.м. в описания имот и да се осъдят ответниците да премахнат строежите – тоалетна – баня и масивна ограда, разположени покрай дворищната граница между УПИ ХІХ – 152 и УПИ VІ – 149 в кв.27, по ПУП на с. Голям дол, общ. Братя Даскалови, навлизащи с 22 кв.м. в УПИ ХІХ – 152.

 

Ответниците не оспорят, че ищецът е собственик на дворно място в с. Голям дол, общ. Братя Даскалови, област Стара Загора, с площ от 780 кв.м, представляващо УПИ ХІХ-152 в кв. 27 по подробния устройствен план на селото, заедно с построените в него търговски сгради – смесен магазин и склад, но считат, че претенцията му е неоснователна, тъй като трябвало да се отправи по съответния и предвиден в законодателството  ред, т.е в административно производство, пред административен съд. Оспорват се твърденията, че тоалетната-баня и масивна ограда са били изградени от тях, както и твърдението на ищеца, че използвайки отсъствието му надградили оградата в частта до жилищната сграда. Твърдят, че отдушникът бил отстранен своевременно и ответниците не пречили по какъвто и да е начин за пълноценното ползване на имота от ответника. Тази постройка била изградена през 1980 г. от техния дядо М.Ж.К., а през 2014 г. просто бил осъществен освежителен ремонт, състоящ се в измазване на зидарията с пръскана мазилка и полагане на хидроизолационна замазка върху бетонната плоча. Тази постройка била отбелязана в общия устройствен план на селото през 1987 г. и имала характер на търпим строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ. Твърдят също така, че сградата не пречела на ищеца да упражнява правото си на собственост и оспорват иска за нейното премахване като неоснователен. Относно съществуващата ограда между двата имота твърдят, че тя не била изграждана нито от ответниците, нито дори от техните бащи, а по информация на възрасни жители на селото тази ограда е била правена преди около 60-70 години от служители на СЕЛКООП и дядото на ответниците и си била там оттогава и по същия начин, по който изглеждала и към настоящия момент, като никой нищо не бил изграждал. Твърдят, че били собственици на съседни три имота, а именно: УПИ ІV-149, УПИ VІ-149 и УПИ VІІ-149 и по повод бъдещо разделяне на имотите между двамата били решили да направят геодезическо заснемане на имотите си през през 2011г. Тогава разбрали, че имотната и регулационната граница на УПИ VІ-149 не съвпадала. Собствеността върху имота двамата придобили с нот.акт № 146, т.VІ дело 4214/18.11.1997г. и оттогава до настоящия момент са владели имота спокойно, явно, непрекъснато без някой да им оспорва владението, в това  състояние на имота, с тези размери и с тези граници, а преди тях е бил владян от техните праводатели поне още 50 години, така че били придобили имота по давност.

 

По делото не е спорно, че ищецът, сега въззиваем,  е собственик на имот, находящ се в с. Голям дол, общ. Братя Даскалови, представляващ дворно място с площ от 780  кв. м, УПИ ХІХ-152, кв. 27  по ПУП, одобрен със заповед 328/17.12.1990 г., ведно с построените в имота сгради, при граници на: улица, УПИ ХVІІІ-48, УПИ-ресторант, сладкарница и баня, УПИ ІV-149. Имотът е придобит по договор за покупко-продажба от 14.12.2006 г., обективиран в нотариален акт № 193, т.Х, рег. № 7904, дело № 1943/2006 г. по описа на нотариус Люсиен Иванов с № 090 по списъка на Нотариалната камара. Не се спори също така, че имотът на ищеца граничи от южната си страна с УПИ VІ-149, кв. 27, който е собственост на ответниците М.Ж.Ж. и М.К.Ж.. Те са придобили този имот с договор за дарение от 18.11.1997 г., обективиран в н.а. № 146, т.VІ, дело № 4214/1997 г. по описа на нотариуса при РС Чирпан.

 

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за с. Голям дол е имало два кадастрални и регулационни плана. Първият кадастрален и регулационен план е одобрен със заповед №  531/25.11.1930 г. Със заповед № 1054/27.06.1983 г. е одобрено изменение на кадастралния и регулационен план, представляващо попълване на верните граници между имоти с пл. № 123, 124 и 126 и попълване на плана с нов имот с пл. № 126 А, който имот е обособен от части от имоти с пл. № 124 и 126. След това изменение имотът на ищеца представлява пл. № 126 А, за който е отреден УПИ VI – за кооперация. Имотът на ответниците представлява част от имот с пл. № 126, за който е отреден УПИ VII – 126.

 

Вторият кадастрален и регулационен план на с. Голям дол, който е действащ към настоящия момент, е одобрен със заповед № 328/17.12.1990 г. По този план имотът на ищеца представлява УПИ XIX – 152 в кв. 27, а имотът на ответниците - УПИ VI – 149 в кв. 27. На плана от 1990 г. по северната граница на УПИ VI – 149 в кв. 27 са нанесени две сгради със сигнатура „МЖ”, съответстващи на сградите нанесени в имота на ответника на плана, одобрен 1930 г., съществуващи на място и представляващи съответно сгради с функционално предназначение жилищна и лятна кухня, и сграда с функционално предназначение тоалетна-баня, която е нанесена само на плана, одобрен 1990 г. със сигнатура „МС”. Вещото лице е дало заключение, че масивната жилищна сграда и лятна кухня са построени около 1930 г., а сградата тоалетна-баня е построена около 1980 г., като на същата е извършен текущ ремонт, при който не са сменени вида и конструкцията й. Строителни книжа не са открити. От издаденото удостоверение с изх. № Т-875≠1/07.11.2017 г. от главния архитект на Община Братя Даскалови, се установява, че тези сгради, построени в УПИ VI – 149, представляват търпими строежи по смисъла на § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ.

 

При извършения оглед на място вещото лице е констатирало, че процесните имоти - УПИ VI – 149 и УПИ XIX – 152,  имат обща трайно материализирана кадастрална граница, представляваща масивна каменна ограда и зидовете на масивните сгради в УПИ VI – 149. Съществуващата на място граница съвпада частично с одобрената кадастрална и регулационна граница между УПИ VI – 149 и УПИ XIX – 152 в кв. 27 по действащия план на с. Голям дол. Тази граница съвпада частично с кадастралната граница межди имоти с пл. номера 126 А и 126 в кв . 8 по стария план на с. Голям дол, одобрен 1930 г., при което вещото лице е заключило, че е налице грешка при попълването на кадастралната граница между имоти с планоснимачни номера 152 и 149 в кв. 27 по плана на с. Голям дол, одобрен със заповед № 328/17.12.1990 г., поради това, че ново-заснетата кадастрална граница, представляваща масивни каменни зидове на сграда и ограда е съществувала преди одобряването на плана от 1990 г., и съвпада с кадастралната граница межди имоти с пл. номера 126 А и 126 в кв . 8 по стария план на с. Голям дол, одобрен 1930 г.

 

С оглед на така установените факти от правна страна въззивният съд намира, че въззивната жалба е основателна. Съображенията за това са следните:

 

Според чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяването на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Видно е от редакцията на тази правна норма, че това право е предоставено само и единствено на собственика на имота. Следователно, за да бъде уважен искът по чл.109 ЗС, с който съдът дава защита на нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, следва да бъде установено не само кое е действието и в какво се състои нарушението, но и правото на собственост. Пасивно легитимиран да отговаря по този иск е всяко трето лице, включително и съсобственик, а активно легитимиран е само и единствено собственикът на имота. В случая ищецът твърди, че е собственик на УПИ ХІХ-152, върху част от който ответниците са построили и държат масивна сграда тоалетна - баня и масивна ограда. Правото си на собственост установява с договора за покупко-продажба от 14.12.2006 г., т.е. съобразно регулационния и кадастрален план на селото, одобрен със заповед № 328 от 17.12.1990 г. От заключението на вещото лице се установява, че действащия план не е съобразил съществуващата на място кадастрална граница – масивни каменни зидове на сграда и съществуваща каменна ограда, съвпадаща обаче с кадастралната граница между имоти с пл. № 126А и 126 по стария план, одобрен 1930 г. Освен това по делото не е спорно, каменната ограда никога не е била местена и че площта между каменната ограда и регулационната и кадастрална граница по плана от 1990 г., която според твърденията на ищеца е 22 кв.м,  е била владяна от ответниците, респ. от техните праводатели. В този смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели. С други думи нито ищецът, нито неговите праводатели са завзели тази част от имота на ответниците, която е била предадена по регулация към УПИ ХІХ-152, по силата на действащия регулационен план на с. Голям дол, общ.Братя Даскалови. Съгласно §8 от ПР на ЗУТ, след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Отчуждителното действие на влезлия в сила, но неприложен дворищнорегулационен план за заемане на придадени части от поземления имот се прекратява и то автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура, по § 8, ал. 1, изр. 2 от ПР на ЗУТ (сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ) за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. С изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени – ТР № 3/2011 г. Срокът по §6 е 6-месечен, считано от деня на влизане в сила на ЗУТ – 31.03.2001 г. Следователно към датата на покупко-продажбата – 2006 г., пространствените предели на правото на собственост не се определят от парцелните линии, включващи и площта, за която не е приложена регулацията, а се определят по имотните граници, без да се вземе предвид терена, предаден по регулация, за който тя не е приложена. Затова спорната площ не е била собствена на продавачката, нито на нейния праводател, а на ответниците по делото, поради което и сградата тоалетна-баня и масивната ограда са разположени върху техния имот. В исковата молба, като действие, което пречи на ищеца да осъществява собственическите си правомощия, е релевирано само обстоятелството, че процесната сграда и ограда отнемат от площта на имота и му пречат да го владее в цялост и след като се установява, че тази площ от имота не е негова собствена, то искът по чл.109 ЗС е неоснователен.

 

За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи и това, че самият факт,  че постройката е незаконна, т.е. изградена без строителни книга и строително разрешение, не дава основание да се иска премахването й, освен ако създава пречки за нормалното ползване на имота, собственост на ищеца по иска. Поддържането в съседен имот на търпим строеж, какъвто е процесният, не е неоснователно действие върху съседен имот, нито поддържане на неправомерно състояние и поради това не би могло да бъде основание за уважаване на предявен от собственика на съседен имот иск по чл.109 ЗС.

 

С атакуваното решение първоинстанционният съд е приел за установено, че ищецът е собственик на 22/780 ид.ч. от УПИ ХІХ-152, кв.27, заети от строежите тоалетна-баня и масивна ограда, навлизащи с 22 кв.м в описания по-горе имот, без да е бил сезиран редовно с такъв иск и без да е разгледал такъв иск в мотивите си. В тази част решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Освен това съединяването на иск по чл.109 ЗС с предявен от ищеца положителен установителен иск за собственост е недопустимо, тъй като установяването на собствеността е част от предмета на негаторния иск и решението ще формира сила на пресъдено нещо и по въпроса дали ищецът е собственик на имота.

 

Постановеното от Чирпанския районния съд решение, с което предявения иск е уважен, като неправилно следва да бъде отменено, а вместо това предявеният иск с правно основание чл.109 ЗС следва да бъде отхвърлен.

 

При този изход от делото, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника М.Ж.Ж. направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 200 лв., така както е поискано.

 

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № 4 от 12.02.2018 г., постановено по гр.д. № 746/2017 г. по описа на Чирпанския районен съд, в частта, с която е установено по отношение на М.Ж. *** и М.К.Ж.,***, че М.Г.К., ЕГН **********,*** е собственик на 22/780 идеални части от УПИ ХІХ-152 в квартал 27, целият от 780 кв. метра по подробния устройствен план на с. Голям дол, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора, заетите от строежите - тоалетна-баня и масивна ограда, навлизащи с 22 кв.м. в описания по-горе имот.

 

ОТМЕНЯ решение № 4 от 12.02.2018 г., постановено по гр.д. № 746/2017 г. по описа на Чирпанския районен съд, в частта, с която М.Ж. *** и М.К.Ж.,*** са осъдени да премахнат строежите тоалетна – баня и масивна ограда, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г.К. ***, ЕГН ********** срещу М.Ж. *** и М.К.Ж.,***, иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждането им да премахнат строежите тоалетна-баня и масивна ограда, разположени покрай дворищната граница между УПИ ХІХ-152 и УПИ VІ-149 в квартал 27 по ПУП на с. Голям дол, общ. Братя Даскалови, навлизащи с 22 кв.м. в УПИ ХІХ-152 (деветнадесет римско за сто петдесет и две арабско), в квартал 27, (двадесет и седми) по подробния устройствен план на с. Голям дол, общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА М.Г.К. ***, ЕГН ********** да заплати на М.Ж. *** сумата от 200 / двеста/ лв., представляваща направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в месечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: