Р Е Ш Е Н И Е

№ 220 03.07.2018 г. гр. СТАРА ЗАГОРА

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД СТАРА ЗАГОРА ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и шести юни Година 2018

в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ЗЛАТЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА

НИКОЛА К.

При участието на секретаря СТОЙКА СТОИЛОВА като разгледа докладваното от мл. съдия К. въззивно гражданско дело № 1194 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ ГПК.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от В.Д.Б. чрез пълномощника – адв. П.В. – против Решение № 11 от 23.03.2018 г., постановено по гражданско дело № 900 от 2017 г. на Районен съд – Чирпан, с което е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Взема се становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение. Първоинстанционният съд не отчел факта, че договорът за правна защита и съдействие бил сключен под отлагателно условие. Такава била волята на страните. Ответната страна не била представила нито едно доказателство за извършено плащане по договора. По делото било безсъмнено доказано, че ищцата не е разполагала със сума в размер на 2100 лева. Била недобросъвестна и отказвала да изпълни задължението си. Нарушени били разпоредбите на чл. 8, чл. 9 и чл. 10 ГПК. Първоинстанционният съд не бил разрешил на ответницата да бъдат задавани въпроси. С депозираната от нея срещу ищеца жалба се целяло той да се откаже от събиране на вземането си и да се орони престижа му. Не било вярно съждението на районния съд, че ищецът бил направил изявление за получено от ответника плащане по договора. Излагат се подробни съображения в тази насока. Моли се отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на предявения иск. Моли се и присъждане на адвокатско възнаграждение.

В законния срок въззиваемата страна не обжалва решението и не взима становище по жалбата.

След съвещание настоящият съдебен състав обсъди изложените в жалбата становища, провери гражданско дело № 900/2017 г. по описа на Районен съд – Чирпан и намери за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК, съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Първоинстанционното решение е обжалвано от въззивника изцяло, като е валидно и допустимо в обжалваната му част.

Представен е Договор за правна защита и съдействие № 125384 от 14.03.2016 г., сключен между адв. В.Б. и И.В.Г. с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване на изпълнително дело срещу трето лице – Н.Д.М.. Договорено е възнаграждение в размер на 2100 лева, като в точка ІV – изплатен доход – е посочено, че по договора е заплатена сумата от 2100 лева в брой. Договорът е подписан от двете страни и авторството му не се оспорва от тях.

Приложено по делото е и изпълнително дело № 201/2016 г. на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег. № 819 по КЧСИ с район на действие – Окръжен съд – Пловдив, от което се установява, че посочените с договора правна защита и съдействие действително са предоставени.

По делото е изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза, съгласно която по изпълнителното дело няма приложени документи за извършено плащане по договор за правна защита и съдействие № 125384 от 14.03.2016 г. от страна на въззиваемата страна или от ЧСИ на въззивника; въззиваемата не е подавала данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ и не е плащала данък; за периода от месец септември 2015 г. до месец януари 2016 г. няма регистриран трудов договор; за периода от месец септември 2015 г. до месец януари 2018 г. няма внесени осигурителни вноски по КСО; внесла е здравноосигурителни вноски по ЗСО за периода от 01.11.2015 г. до 30.09.2017 г. в размер на 400,80 лева.

По делото е разпитан като свидетел Г.И.П.. Заявява, че нищо не било платено на адв. Б., тъй като въззиваемата страна е с влошено здравословно състояние и няма пари и затова му казала, че в момента на подписване на договора няма възможност да заплати адвокатското възнаграждение. Свидетелят съобщава, че не е присъствал на сключването на самия договор.

По отношение на тези свидетелски показания, настоящата инстанция намира следното: свидетелят П. е доведен от ищеца в първоинстанцион-ното производство. По делото е безспорно, че договорът, плащането по който е предмет на установяване с тези показания, е подписан от страните по делото, т.е. е документ, изхождащ от страната, която е поискала разпита на свидетеля. С показанията се цели да се докаже, че плащане по договора не е било извършвано, т.е. да се оспори точка ІV от него, която е част от съдържанието му и не засяга авторството. Налага се извода, че с тези показания се цели оспорване на съдържанието на изходящ от страната частен документ. Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК тези свидетелски показания са недопустими, освен при изричното съгласие на ответната страна, което не е давано в първоинстанционния процес. На база изложеното, ОС – Стара Загора намира, че не следва да приема тези показания като част от доказателствената съвкупност по делото.

От така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Основният въпрос, в който се корени настоящият правен спор, е дали от въззиваемата страна е извършено плащане на посочената по договора сума от 2100 лева. Видно е от самия текст на договора, приет като доказателство по делото, в т. ІV от същия, че „По настоящия договор е платена сумата от 2100 лева в брой.“. Граматическото тълкуване на тази част от договора налага единствено възможния извод, че плащане е било извършено и това е прието от въззивника по настоящото дело. Основното възражение във въззивната жалба, че договорът е сключен при отлагателно условие, не са приема за доказано. Без съмнение, като незадължителна част от всеки договор, наличието на каквото и да било – отлагателно или прекратително – условие следва да бъде уговорено изрично. Никъде в текста на договора не е посочено, че сумата от 2100 лева ще бъде предадена под условие, напротив използвана е миналата форма на възвратното причастие „платена“, т.е. сумата вече е била платена. Без съмнение е възможно и правно допустимо плащането на адвокатско възнаграждение за оказано съдействие да бъде поставено в зависимост от сбъдването на дадено условие. При тълкуването на договорите обаче съдът е длъжен да извлича действителната воля на страните – така чл. 20, ал. 1 ЗЗД. Ако действителната воля на адв. Б. е била плащането да бъде извършено под условие, е следвало това да бъде изрично записано в рамките на сключения договор.

Обстоятелството, че към момента на сключването на същия въззиваемата страна не е работила по трудов договор, не е плащала данък или социални осигуровки, каквото е заключението на експертизата, не доказва при условията на пълно и главно доказване, че тя не е имала средства, за да заплати сумата. И.Г. лесно би могла да се снабди с такава сума, най-малкото като сключи договор за заем с трето лице. Това възражение също не се приема за основателно от настоящата инстанция.

Твърденията на въззиваемата страна, описани в жалбата, съдът намира за ирелевантни при условие, че нейната воля по отношение на постигнатото съглашение за правна защита и съдействие е ясно обективирано в текста на подписания и от нея договор.

Несъстоятелно е твърдението на въззивника, че по делото не са представени доказателства за реално извършване на плащане. Самият договор обективира в себе си такъв документ, доколкото в него е записано, че „При плащане в брой настоящият договор служи като документ по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗДДФЛ и удостоверява платеното от адвоката плащане.“. Фактът, че това доказателство не е представено от ответника, а от ищеца в първоинстанционното производство, по никакъв начин не отрича доказаността на изложеното от ответника твърдение за наличие на редовно плащане. На база всичко гореизложено, ОС – Стара Загора счита, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено.

По отношение на разноските, съдът счита, че с оглед оставянето на въззивната жалба без уважение, сторените такива от въззивника следва да останат в негова тежест. Искането на въззиваемата страна да ѝ бъде присъдено адвокатско възнаграждение следва да се уважи. Пред настоящата инстанция от пълномощника ѝ беше представен списък за разноските по чл. 80 ГПК, както и договор за правна защита и съдействие от 20.06.2018 г., където е посочено, че е заплатена сумата от 450 лева в брой. Съгласно указанията, дадени в ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., т. 1, когато адвокатското възнаграждение е заплатено в брой, договорът е достатъчно доказателство за извършването им и има характера на разписка. Т.е. разноските са редовно заявени, доказани и следва да се присъдят в тежест на въззивника.

Водим от всичко изложено и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд – Стара Загора

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11 от 23.03.2018 г., постановено по гражданско дело № 900/2017 г. по описа на Районен съд – Чирпан.

ОСЪЖДА В.Д.Б., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на адвокат И.В.Г., ЕГН ********** с адрес *** И.– М.№ 50 сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева – адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.