Р Е Ш Е Н И Е

Номер 53 23.11.2018 год. град Чирпан

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ

На осми ноември две хиляди и осемнадесета година

В открито заседание в следния състав:

Председател: Атанас Динков

Секретар: Милена Ташева

като разгледа докладваното от председателя Атанас Динков АНД № 369 по описа за 2018 година и за да се произнесе съобрази:

Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Съдът е сезиран с жалба от Е.Н.В., ЕГН:********* против електронен фиш (EФ) серия К, № 2109732 на ОДМВР Стара Загора, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 400 лева.

Жалбоподателя, чрез процесуален представител моли електронния фиш да бъде отменен като незаконосъобразен, което становище се поддържа и в съдебно заседание.

Въззиваемата страна редовно призовани, не изпращат представител, като с писмено становище молят издадения електронен фиш да бъде потвърден.

Съдът, като прецени събраните доказателства намери за установено от фактическа страна следното:

Административното наказание е било наложено за това, че на 14.05.2018г. в 10.02 часа в обл.Стара Загора, общ.Чирпан, на АМ Тракия, на км.170, в посока за гр.Бургас при ограничение 90км/ч. въведено с пътен знак В26, съгласно заповед РД-11-324/27.04.2018г., жалбоподателят Е.Н.В. с МПС - Тойота Аурис, с регистрационен номер *** е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ТFR1-М, с номер 657. Разрешената скорост била 90км/ч., установената скорост – 132км/ч., а превишението било с 42км/ч., което представлявало нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

На жалбоподателят е наложено административно наказание - глоба в размер на 400 лева на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП.

От представеното заверено копие на разписка се установява, че обжалвания ел.фиш е бил връчен лично на жалбоподателя Е.Н.В. на 26.07.2018г.

От справка в Централна база КАТ за собствеността на автомобила е установено, че л.а. Тойота Аурис, с регистрационен № *** е собственост на "СОЖЕЛИЗ - БЪЛГАРИЯ" ЕООД, гр.Пловдив, собственик Е.Н.В., ЕГН:*********.

Към преписката е приложен снимков материал от клип с уникален идентификационен № 8429/14.05.2018г., номер на радара - 657 (мобилен), представляващ веществено доказателствено средство, по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.

Установява се също, че мобилната система за видеоконтрол, с идентификационен № 657 отговаря на метрологичните изисквания, съгласно приложените заверено копие на Протокол рег. № 2128/15.05.2018г. за използване на АТСС - мобилна система за видеоконтрол тип ТFR1-М, № 657, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Протокол № 11-48-15/01.04.2015г. за извършена последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M, № 657/14, Протокол № 7-48-18/05.04.2018г. за извършена последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ТFR1-М, №657/14, Протокол от проверка от 05.04.2017г. на лаборатория за проверка на радарни скоростомери и анализатори за алкохол в дъха.

От представената от ОДМВР – Стара Загора справка се установява, че в Сектор „Пътна полиция" не е постъпвала декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от жалбоподателя, за предоставяне информация за извършено нарушение по чл.21, ал.1 - 2 от ЗДвП.

При така приетата фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в 14-дневния срок за обжалване - обжалвания електронен фиш е бил връчен на жалбоподателя на 26.07.2018г., а жалбата е подадена на 02.08.2018г.

Жалбата е основателна, тъй като процесния ел.фиш е бил издаден при неправилно приложение на материалния закон, а описаното в него нарушение е недоказано.

В настоящата хипотеза, посоченото в ел. фиш лице е наказано за това, че е управлявало МПС със 132км/ч., при разрешена скорост от 90км/ч., в нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h – при пътно превозно средство, категория В, в населено място – 50 км/час, извън населено място – 90 км/час, автомагистрала – 140 км/час, скоростен път – 120 км/час. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от законоустановената, това се сигнализира с пътен знак. ЕФ не се ползва с доказателствена сила за отразените в него факти, като в тежест на наказващия орган е да установи последното обстоятелство, чрез прилагане на подробна схема за разположение на автоматизираното техническо средство.

По делото не е приложена схема или други доказателствени средства от които може да се установи категорично, че нарушението е било извършено в участък с ограничение от 90 км/ч. при движение по автомагистрала макар, че съдът нарочно с Разпореждане от 23.10.2018г. е изискал освен цялата административно наказателна преписка по издаване на процесният ел. фиш, изрично и Заповед РД-11-324/27.04.2018г. посочена в ел. фиш, като основание за въвеждане в сочения в ЕФ участък на пътен знак В26.

На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че в случаи на заснети с мобилна система за видеоконтрол нарушения на правилата за движение по пътищата към датата на извършване на нарушението – 14.05.2018г., не е приложима разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата. Цитираната разпоредба установява, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното є заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Систематичното място на ал. 4 сочи, че уредената в тази правна норма хипотеза е изключение от общата уредба на производството по установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания. В предхождащите алинеи – 1, 2 и 3 на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е регламентирано, че установяването на нарушенията по ЗДвП се осъществява чрез съставянето на акт за установяване на административно нарушение по реда на ЗАНН /аргумент от чл. 189, ал. 14 от ЗДвП/ от длъжностните лица в службите за контрол, предвидени в ЗДвП. Това е общата правна уредба, която предвижда редица гаранции за правото на защита на обвиненото в административно нарушение лице – присъствието му към момента на констатиране на нарушението от контролните органи, материализиране на тези констатации в АУАН, който следва да му бъде предявен и връчен лично, съответно възможност за вписване на възражения в АУАН при съставянето му, както и представяне на възражение в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Регламентираното в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП изключение от общата уредба не съдържа тези гаранции за правото на защита на нарушителя. Именно поради това, както и заради санкционния репресивен характер на административнонаказателното производство въобще, изключението по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП следва да се прилага единствено в случаите, разкриващи ограничителните признаци на уредената в тази специална норма хипотеза.

В разглеждания по делото случай скоростта е била измерена и деянието е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е от одобрен тип. Използването на такъв вид /мобилно/ автоматизирано техническо средство изключва отсъствието на контролните органи на мястото, където се извършва и установява нарушението. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, която по недвусмислен начин очертава какво представляват автоматизираните технически средства и системи и от какъв вид могат да бъдат те. В б. "б" на § 6, т. 65 е дадено легалното определение на понятието "мобилно" автоматизирано средство и система – това са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя средства, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало или край на работния процес. Т.е. с посоченото определение се поддържа изложената до тук теза, че при мобилните системи е задължително присъствието на контролен орган и заснетите и установени с такива системи нарушения не могат да се отнесат към тези, за които разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП предвижда издаването на електронен фиш.

В тази връзка следва да бъде посочено, че с разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от ЗДвП /Обн., ДВ, бр.19 от 2015г./, на министъра на вътрешните работи е вменено задължение да приеме Наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Именно въз основа на този текст от закона е издадена Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата на МВР /Наредбата/, с която се уреждат липсващите до този момент правила относно реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По отношение на използването на мобилни системи за видеоконтрол в чл. 9 от Наредбата е разписано, че за осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока, след което служителят включва автоматизираното техническо средство или система и извършва необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение. След изтичане на времето за контрол служителят изключва автоматизираното техническо средство или система, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокола по чл. 10. Както става ясно от посочения текст, позиционирането на мобилното устройство, както и насочването на системата радар - камера и въвеждането на работните параметри е човешка дейност и пряко зависи от оператора на системата, т.е. човешката намеса не е изключена.

В тази връзка следва да се посочи, че в Тълкувателно решение № 1 на Общото събрание на колегиите на Върховен административен съд от 26.02.2014г. по Тълкувателно дело № 1/2013г. се приема, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. С оглед на това следва да бъде прието, че когато се касае за установяване на нарушение по чл. 21 от ЗДвП с помощта на мобилна автоматична система, процедурата по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за налагане на административно наказание е неприложима, тъй като разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда издаване на електронен фиш за случаите на нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и нарушител. Всъщност систематичното тълкуване, сочещо изключителния характер на уредената в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП хипотеза спрямо общия случай, формира извода, че един от специалните ограничителни критерии за прилагане на нормата е именно отсъствието на контролния орган и то при установяване и заснемане на нарушението, което е практически невъзможно при използване на мобилни системи за видеоконтрол. Несъблюдаването на този критерий би довело до превръщане на изключението по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в правило, до заобикаляне на общата правна уредба с присъщите и гаранции за правото на защита.

С оглед изложеното следва да се приеме, че правилата на формалната и правната логика не дават основание да се счете, че законодателят е имал предвид в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - отсъствието на контролния орган към момента на издаване на електронния фиш. Моментът на техническо материализиране на заснетите данни е напълно ирелевантен и законодателят не държи сметка за неговите особености. Правно значение има единствено отрязъкът от време, в който се извършва нарушението и същевременно то се заснема и установява. Именно към него, според действително вложената законодателна воля, е необходимо отсъствието на контролен орган и този е разграничителният критерий за прилагане на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП спрямо общата правна уредба за установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания.

Аргумент в подкрепа на изложените съображения е аналогичното съдържание на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН (Нова, ДВ, бр.10/2011г.) спрямо чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, но с наличието на препинателния знак "запетая" след думата "нарушител". В подкрепа на настоящото мнение е и аналогичното систематично място на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН спрямо общата правна уредба на установяване на административните нарушения в ЗАНН, сочещо, че чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е специална норма, приложима единствено в ограничения от съдържанието и кръг хипотези.

Несъвършенството във формулирането на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП или по-точно неправилното и граматическо построяване, не следва да се тълкува в смисъл, че за нарушенията, установени с мобилни системи, могат да се издават електронни фишове. Смисълът на разпоредбата е да се ограничи субективния фактор при установяване на нарушението. Затова следва да бъде прието, че идеята на законодателя е да се издава електронен фиш по образец само при наличие на две кумулативни предпоставки - нарушението да е установено с помощта на автоматизирано техническо средство и това да е сторено в отсъствие на контролен орган. Такъв е случаят със стационарното видеонаблюдение. В този смисъл, съобразно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС по т.д. № 1/2013г., в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения, могат да се осъществяват само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано, в отсъствието на контролен орган.

Предвид изложеното съдът намира, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, издадения електронен фиш е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К, № 2109732 на ОДМВР Стара Загора, с който на Е.Н.В., ЕГН:*********, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движението по пътищата за нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е било наложено административно наказание - глоба в размер на 400 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд - Стара Загора в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: